Март дойде. Весели празници!

Честита нова година!
януари 6, 2018
Искрено и лично
юни 6, 2018
Show all

Здравейте приятели,

В края, зимата все пак ни изненада…бях отписал възможността да видя сняг във Варна тази година, но ето че и това се случи. Няма невъзможни неща! 🙂

Реших малко да разредя блог постовете, за да има повече материал за писане. Януари месец беше слаб от към игра. В почти 1/2 от месеца всъщност бях на почивка. Февруари пък по стандарт си е къс. Като добавим, че за 1 седмица боледувах, то обема не е супер зле. Ето и графика от първите 2 месеца:

Резултати: 670 турнира, 14.4% РОИ за 21 сесии. Адаптацията, която направих в тези месеци беше, че започнах да играя една идея по-малко маси. 9-10 вместо 12 и определено виждам подобрение в концентрацията и вземането на решения. В последните няколко сесии нещата не бяха толкова добре, но това е част от играта. Не играх най-добрата си игра. Като цяло съм доволен от този период.

Целите ми за следващите 2 месеца ще са:

  • Игра на 9 маси – определено искам да наблегна на качеството, отколкото на обема. Продължавам да играя 3 дни в седмицата.
  • Анализ на играта ми – искам да задълбоча анализа на базата ми данни. В предните месеци стигнахме с групата до няколко доста добри извода как да играем с по-къси стакове. Започвам да го вкарвам все повече в играта си. След известно време ще проверя как вървя там като бб/100. Отделно постоянно филтрирам за различни типове отигравания и проверявам как играя. Все пак теорията е едно, практиката друго…
  • Да бъда по-отворен към мисловният си процес – тук става дума не само за покера, но и в живота. За да мина на следващо ниво, то най-вероятно има някаква прихологическа преграда, която трябва да премина. За целта трябва да поставям под съмнения изградени вярвания и да съм по-отворен към различни гледни точки. Мисля, че имам прогрес в тази сфера, но тук мисля, че има голям потенциал за растеж!
  • Да вляза в най-добрата си физическа форма – и тук пробвам различни тренировъчни режими. Трябва да съм по-постоянен с храненето. Някой път нямам достатъчно време и го претупвам. Иначе като дни и интензитет на тренировките съм доволен. От няколко месеца започнах да тренирам сутринта преди да започна мисловната си част от деня. Режима ми за повечето дни се състои в: ставане в 8, каране на децата на градина до 9, медитация 10мин и пиене на чай до 9:30, тренировка  и разходка на кучето 45мин, закуска/душ и в 11 започвам работа с учениците. Готиното на този режим е, че до обяд свършвам повечето работа за деня и се чувствам доста зареден. Поне до следобяда. Чувствам доволен от деня преди лягане! Ще гледам да тренирам 4 дни в седмицата.
  • Да прочета 2 книги – имам да довършвам една книга и ще се огледам за някоя добра книга на тема психология. Всъщност ми се искаше да си купя една, но май я няма на БГ пазара и ще трябва да я търся в чужбина.
  • Да отделям време за семейството – времето ще започва да се затопля и ще гледам да извеждам децата по-често навън. Виждам, че доста лесно могат да се пристрастят към ТВ/youtube, а това не ме кефи. Планирам поне веднъж да отидем за риба с тях. Надявам се да им хареса. Жена ми започна да учи в кулинарна академия и на нея и е доста натоварено и заето. Трябва да си нагодя графикът към нея и да имаме поне по час заедно на ден.
  • Да автоматизирам процеси – от гледна точка на време ми се иска да автоматизирам и да организирам времето си по най-ефективният начин. От началото на годината използвам гугъл календара и съм много доволен. Сега си поствам графика за седмицата и моите хора си запазват часове вместо да губя време с всеки по отделно да се разбирам. Има още процеси, които мога да автоматизирам!
  • Поставям си предизвикателство – „21 days no complaint challenge“. С други думи за някакъв период да не се оплаквам за нищо, което ми се случва в живота. Мислех да го направя седмица, но f**k it. Нека е 21 дни. Ако по някаква причина се оплача за нещо, то започвам от ден 1. Защо това предизвикателство? Защото това е качество, което не ми помага с нищо. Отделно на никой не му е приятно да слуша нечие мрънкане. Определено ще се радвам да сведа до минимум тази дразнеща черта. Ще видим какво ще стане…

В последно време се замислим за това защо някой хора успяват в покера и не само? Какви качества имат победители, които другите нямат? До колко късмета в живота има пръст в нещата? Интересни житейски размисли. Това, което забелявах при pokeracademy отбора. Може би ако не всички, то почти всички имат някакви психологически пречки, които ги спират да станат наистина добри играчи. Истината е че знанията, които получават са достатъчно да бият средните нива. Вече въпросът е защо някой хора не прогресират?

Изводи:

  1.  Теорията не е научена още на подсъзнателно ниво. Знанието го имат, но когато играят А играта си. Повече суха практика, докато се научи теоретичният материал. Тук доста хората се провалят.
  2. Психологическото бреме, което си поставят в/у себе си. Тук темата може да е доста обширна и започва с това да опознаем по-добре себе си. Да започнем да се всушваме повече в това какво си говорим на себе си. Какво изпитваме, какви вярвания и очаквания имаме за себе си. Лично аз, до скоро постоянно бях супер критичен към себе си. Наричах се редовно „идиот“, когато направя някаква грешка на покер масата. Истината е, че имам нереалистични очаквания за играта си. Няма как да съм перфектен. Всеки прави грешки. Просто трябва подхождаме с повече емпатия към другите и себе си. Изречения от типа: „не се ли научи“, „докога ще правиш едни и същи простотии“ не помагат с нищо! Другото е да се замислим за вярванията, които имаме. Имаме ли лимитиращи мисли? Вярваме ли в нещо, само защото някой друг ни е казал, че е така? Изисква се доста добра осъзнатост, за да се преборим с тези насложени мисли. Тук ще гледам и аз да работя повече.
  3. Вариация – просто обяснение, но е факт. Реално може за дълъг период да сме губещи играчи преди да започнем да печелим. Така че ако мисля, че човекът има теоретично знание и няма много ментални течове, то тогава не бих се притеснявал за него.
  4. Друго  наблюдение, което имам и от личен опит е, че прогресът се случва на периоди. Въпреки че учим и развиваме нови качества, то те не започват да се получават от началото. Говорил съм, че съм имал няколко „аха“ моменти в покер кариерата ми. След тези моменти е следвало голям прогрес в играта ми. Така че може би отнема някакво време мозъка да асимилира научената информация и започне да я прилага. Може би когато се преодолеят някакви препятствия от тип в т.1+т.2.
  5. Забелязвам проблеми във вземането на решения по време на игра. Много хора(при слабите играчи е редовно) започват с идеята за ръката, че са много силни(на някакъв етап) и след като борда се променя значително до ривъра, те не променят плана си и в тези спотове виждам най-често хората да се заинатяват и да не хвърлят ръката си. Логиката им е: почти съм сигурен, че ме бие, но искам да видя. Това очевидно не е добра логика…вкарваме се в ситуация lose/lose. 🙂 Ако колнем и знаем, че сме бити, то губим чипове, но тогава се успокояваме, че рийдът ни е бил правилен. Ако фолднем пък остава съмнение и сме раздразнени. Липса на дисциплина! И от там сме вече в една прогресираща спирала на лоша игра.
  6. Друг чест проблем е, когато ние изкуствено се вкараме в стресова ситуация. Дийп в турнир и започваме да гледаме лобито. Познато? Гледаме наградният фонд и поглеждаме откъде започват „хубавите“ пари. Доста рано в кариерата си реших, че манталитетът ми ще е: „Играя за 1-во. Не ме интересува колко е то.“. Не бих казал, че е най-оптималният подход гледайки сега, но определено е по-добър, отколкото да се стресираме и сковаваме във важни спотове. От там започваме да се задоволяваме с 5-6-10-то място, само защото ще сме напред за сесията. В тази фаза от турнира човек трябва е алчен. На нас целта не ни е да излезем просто напред. А да излезем доволно напред, за да имаме ресурси, когато вариацията не е с нас. Когато мислим за парите започваме да играем със страх и определено няма да играем в „зоната“. Има доста чувства, които ръководят вземането ни на решения.

Но нека спра да философствам засега! Пожелавам ви успех по масите и честит празник! Успех по масите!

 

4 Comments

  1. Fackelmann17 каза:

    Браво, блогът е страхотен.

  2. Lilita каза:

    Много мотивираща статия!Предизвикателството е много идейно.Аз също ще се опитам…. и да видим 🙂

  3. Kaligula133 каза:

    Винаги ми е страшно интересно като ти чера постовете. Успех!

  4. CvEtAn C каза:

    Успех на ,,бах,, и всички играчи.Много мотивиращ,както винаги.Нужно ми беше да прочета този блог.Определено наученото ще е полезно за всички

Вашият коментар